Марс плюс

„Вадим зъби, докато чакате“, примигна табелката и започна да повтаря съобщението.

— Значи е и шегобиец — каза си Кафлън. Добре, ако не друго, този д-р щеше да й даде информация за липсващия д-р Шин. Може би ще го открие в някоя директория за лекарски кабинети или в Търговските справки.

Деметра натисна бутона до вратата.

Тарсис Монтс, Търговски квартал 2/9/6, 7 юни

Д-р Уей играеше Го със своя настолен компютър за медицинска диагностика и печелеше. Това го безпокоеше, защото, както и всеки в колонията, знаеше, че е ужасен стратег. Така че, ако мрежата го оставяше да печели, налагаше се извода, че му се подмазва за нещо.

Всеки знаеше, че марсианската мрежа и нейната земна роднина е пълна с бъгове, но бъркаше. Например киберът, с който работите, срива системите си, без да остави пътека към сгрешения код. Друг път системата работи, но се срива приложението ви. Случва се и приложението да работи гладко, но смесва данните ви с очевидно нерепродуктивни резултати. Понякога програмата за Десети дан разпръсва пуловете в нестратегическо атари и губи от някакъв глупак, играещ Го.

Някои казваха, че мрежата е инфектирана с Майката на всички вируси. Ако беше вярно, вирусът трябваше да е толкова скришен, че досега никой не бе го регистрирал, толкова заешки пъргав при репродукцията си, че никой не бе успял да го приклещи в ъгъла и толкова подъл, че никой не бе успял да го убие. На практика, за да се унищожи вирусът, цялото човечество от Слънчевата система, което използваше ресурсите на мрежата и инфопотоците, възлите из цялата Земя, локалните инфопаяжини, заровени на Луната и Марс, новите мрежи под леда на спътника Европа и самозареждащите се терминали в колониите при точките на Лагранж, трябваше да изключи едновременно своите свързани кибери. След това би трябвало да последва определен набор от дебъгващи процедури и да се стартират, използвайки чисто нов системен софтуер и незаразени приложения. И, разбира се, с нови данни, въведени за предпочитане на ръка с електронен молив, клавиатура, или на глас с нов аудио пакет.

А това просто не можеше да стане.

Носеха се много слухове какво точно е сгрешено в мрежата, но факти нямаше. Една от теориите твърдеше, че мрежата е жива и вирусът, който я бе инфектирал, бил самоосъзнаването. Хората, които я поддържаха, бяха убедени, че всеки път, когато се включат милиард или повече кибери, се създават естествени евристични алгоритми. Всеки кибер работи като възел в гигантска неврална мрежа. Този аргумент имаше смисъл, тъй като повечето от независимите кибери вече оперираха в мега-обхват и с правилно програмиране бяха в състояние да съчиняват сонети, докато в същото време бият трима гении на шах, дама и двоен акростих. Това, което му липсваше, бе научно доказателство. За привържениците на тази теория все пак бе достатъчно да посочат към мрежата и да кажат „Ecce logo“5.

Други считаха, че мрежата е Бог. Това бе Принципът Гея, написан със силикон: всяка система, която стане прекалено голяма и сложна, започва да допуска случайни грешки, които изглеждат като разумен модел. Те казваха, че Бог, или Боговете, „древните“ или някаква разновидност на елфите, феите или духовете, живели някога в камъните и дърветата, в бълбукащи поточета или в обвит с кожи тотемен стълб, сега са се преместили в мониторите и обитават Дома на Числата.

Все още съществуваха и хора, които твърдяха, че правителството е превърнало мрежата в инструмент за шпиониране и контролиране на своите граждани, което означаваше, че всяка кибернетична грешка или повреда бе знак за универсална компютърна конспирация. Според тях не те наблюдава самата мрежа, а някакъв безличен бюрократ, който се намира от другата страна на фиброоптиката и те манипулира за собствени цели. Теоретиците на тази концепция се примиряваха с факта, че не съществува сила, която да подчини мрежата с цялата й сложност.

Друга група вярваше, че мрежата всъщност е Дяволът, Падналият Луцифер на християнството, Архиврагът и Унищожителят. Те твърдяха, че много хора, не самите те, разбира се, но „приятели на техни приятели“ вече са продали душите си на машината. Всичко, което трябва да се направи, обясняваха те, е човек да отиде до който и да е терминал, свързан в мрежата, и да напише командата „MFSTO“. След което, в зависимост от неговата идентичност и богатство, потекло и статус в обществото и какво е счела мрежата, че може да й се предложи, е възможно да получи интересен отговор. Демонът, чието популярно име бе „Мефисто“, би могъл да предложи сделка за нещо, което иска. Непрекъснато ли се проваляш на изпити в училище? Мефисто оправя точките в тестовете и оценките ти. Искаш да спечелиш от бъдещата цена на електроенергията или от царевичната реколта следващия септември? Мефисто може да го уреди. А това, което трябва да дадеш в замяна е… обикновено е свързано с нещо, което човекът може да направи, а машината не. Тези вярващи бяха сигурни, че Дяволът разполага с огромни ресурси, понеже контролира много мозъци.