Отмъстена любов

на жълто, червено и златисто, а не защото беше нанесла на ли­

ше как да се промени. Работата беше там, че между тях имаше

цето си цялата палитра от сенки или носеше тонове спирала за

нещо общо, нещо, преминаващо границите между видовете и

мигли. А скулите й руменееха заради него.

58

д ж . р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

59

И въпреки че усещаше колко тежка е била нощта й, не го

пластмасовото покритие в кошчето за биологични отпадъци. -

беше грижа.

Хавърс ще дойде веднага щом му е възможно.

Но това не беше ли типично за симпатите! Надсмиваха се

Тя хлопна вратата след себе си с такъв замах, сякаш използ­

над всичко.

ва най-груба ругатня.

Интересно, че през повечето време той не се вълнуваше, че

Боже, колко беше секси.

е такъв, какъвто бе. Животът му, откакто се помнеше, предста­

Рив се намръщи. Цялото това сексуално привличане му на­

вляваше безспирен мираж, изтъкан от лъжи и илюзии. Когато

помни нещо, за което не искаше да мисли.

беше около нея обаче, му се искаше да е нормален.

Или по-скоро някого.

- Да проверим температурата ви - каза тя и донесе електро­

Ерекцията му мигом се изпари, когато се сети, че е понедел­

нен термометър от бюрото.

ник. Това означаваше, че утре е вторник. Първият вторник от

- По-висока е от нормалното.

последния месец на годината.

Очите й с цвят на кехлибар се вдигнаха към неговите.

Симпатската му страна предизвика смъдене по всеки сан­

- Заради ръката ви.

тиметър от кожата му, като че джобовете му бяха пълни с паяци.

- Не, заради очите ти.

На следващата вечер той и изнудвачката му имаха поред­

Тя примигна, но бързо се стегна.

ната си среща. Как беше възможно да е изминал още един

- Силно се съмнявам в това.

месец? Струваше му се, че първият вторник на миналия ме­

- Значи подценяваш своята привлекателност.

сец е бил едва вчера, когато бе шофирал до онова забравено

Тя поклати глава и постави пластмасовото покритие върху

от бога бунгало, за да предостави услугите си изпълнявайки

сребристия накрайник, а той долови лек полъх от аромата й.

чужда команда.

Кучешките му зъби се удължиха.

Сводникът се превръщаше в уличница.

- Отворете. - Тя приближи термометъра към устата му и

Игри на власт, извратености и секс бяха обичайни за сре­

зачака. - Е?

щите му с изнудвачката. В това се състоеше „любовният" му

Рив се втренчи в невероятните й трицветни очи и зяпна. Тя

живот през последните двайсет и пет години. Съдържаше всич­

се наведе към него, напълно делова както винаги, само за да

ко мръсно, порочно, зло и деградиращо, а той не спираше да го

замръзне на място. Докато гледаше кучешките му зъби, от нея

върши отново и отново, за да запази тайната си.

започна да се излъчва нещо мрачно и еротично.

А също и защото задоволяваше тъмната му страна. Това

Във вените му забушува триумф и той произнесе:

беше любов, както я разбираха симпатите. Единственото вре­

- Направи го с мен.

ме, когато можеше да бъде истински, без всякакви задръжки,

Последва дълъг момент на мълчание, през който те двамата

единственият му допир до една ужасяваща свобода. Колкото и

бяха свързани от невидими нишки на плам и копнеж. После тя

да се опитваше да се впише във вампирското общество чрез ме­

стисна устни.

дикаменти, истината беше, че е роб на наследеното от покойния

- Никога, но ще премеря температурата ви, защото се налага.

си баща, благодарение на пагубната кръв, течаща във вените

Елена тикна термометъра между устните му и той бе прину­

му. Не можеш да правиш уговорки със своето ДНК и макар да

ден да го захапе със зъби, за да попречи да се забие в някоя от

беше мелез, гълтачът на грехове у него вземаше надмощие.

сливиците му.

А когато опреше до жени с качествата на Елена, той винаги

Все пак беше доволен. Дори да не можеше да я има, беше

щеше да остава от другата страна на стъклото със здраво при­

успял да я възбуди. А и това беше повече, отколкото му се по­

тиснат нос и умолително разперени ръце, но без възможност

лагаше.

да докосне. Така беше честно по отношение на нея. За разлика

Чу се пиукане, пауза и пак пиукане.

от изнудвачката му тя не заслужаваше това, което той носеше

- Трийсет и осем и три - съобщи тя, отстъпи назад и хвърли

i$ себе си.

60

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

61

Моралните принципи, които сам си беше наложил, стигаха

поне дотолкова.

него, все едно беше невменяем. Общо взето, когато един мъж се

Да. Браво на него.

държеше както той в момента, последното, което една жена би

Още малко и над главата му щеше да заблести ореол.

пожелала, бе да прекара повече време с него.

Погледна към лявата си ръка и видя ситуацията с плашеща

- Съжалявам, отговорът е „не". - Дори не се възползва от

яснота. Проблемът не беше само в инфекцията, предизвикана

стандартното оправдание „Не излизам с пациенти".

от употребата на нестерилни игли и в това, че не почистваше

- Добре. Разбирам.

убоденото място със спирт. Той извършваше бавно самоубий­

Тя започна да приготвя инструментите, за да му вземе кръв

ство и проклет да бъдеше, ако допуснеше на лекаря да го види.

и нахлузи чифт гумени ръкавици, а Рив се пресегна към сакото

Отлично знаеше какво би се случило, ако отровата проникнеше