i 5669a7f8bc5fef14

като че ли иска да прескочи къща, гледа като дявол.

Те се настаниха на седлата, стиснаха юздите почакаха, започнаха да

обикалят отначало бавно, после

по-бързо и накрая се понесоха във вихъра на лудата музика и опиянени от

радостта на движението, хвърчаха над зяпащите зрители, които изглеждаха

по-ниско от размятаните копита на галопиращите коне, препускаха заедно из

необятни небесни простори, издигани нагоре от вдъхновеното благородство

на движението. Когато най-после се забавиха и спряха, Денис не позволи на

Мери да слезе и я накара - за нейно удоволствие - да се завъртят още

веднъж, и още веднъж, и още веднъж, докато тя се почувствува самоуверена

на седлото, не държеше така стегнато юздите и направляваше кончето си с

леко потупване с ръка, отпусна тялото си в такт с друсането и гордо му

показваше каква ловка и сръчна ездачка е станала. Денис я хвалеше,

насърчаваше я, упивайки се от нейното удоволствие, докато най-после

съвестта на Мери се разбунтува и тя го замоли да слязат, страхувайки се,

че ще го разори с разточителното си увлечение. Денис се разсмя така, че

страните го заболяха.

- Бихме могли да останем цяла нощ, ако искаш! Няма значение колко струва,

щом си щастлива.

- О, има значение, Денис! Това е страшно скъпо. Нека да слезем - помоли

тя. - На мене ми е също така приятно да гледам.

- Добре тогава! Ще слезем, ако това ти е по-приятно, Мери. Но ние тепърва

започваме. Тази вечер си излязла с милионер. Сега ще опитаме всички

забавления на панаира.

- Ако смяташ, че можеш да си позволиш това, Денис _ отговори Мери

колебливо. - Тук е просто чудесно! Но не искам да харчиш много за мене.

- Дори да похарча и последната си стотинка - каза Денис с чувство, - пак

няма да е достатъчно за тебе, Мери!

Сега започнаха забавленията; те се впуснаха в тълпата, наслаждаваха се на

веселата панорама и възприемаха шарещото наоколо веселие охотно, радостно

и заедно.

След един час, когато бяха изпитали всички видове развлечения, които им

се предлагаха за тяхно удоволствие, след като бяха замеряли с топки

всевъзможни предмети - от кокосови орехи до дървени фигурки, след като

бяха видели изпохапаните от бълхи лъвове и

апатичния слон и бяха уболи дебелото момче след сериозната покана на

менажера, за да се уверят, че няма измама, след като се бяха възхищавали

на най-малката жена в света и бяха разгледали с интерес и потръпване

живия скелет, след като бяха купили всевъзможни неща за ядене - от медени

круши до бонбончета за кашлица, те (най-радостната и въодушевена двойка

на целия панаир!) застанаха пред най-голямата палатка. Това беше

прочутият театър на Мак Инали, който, както говореха плакатите,

предлагаше истинско празненство с префинено и елегантно забавление. Пред

палатката имаше дървена платформа, осветена от четири бензинови лампи, а

върху платформата стоеше сам прочутият Мак Инали, който можеше лесно да

се различи по лъскавия цилиндър, широкия фрак, панталоните на големи

карета и огромната бронзова верижка, която висеше, жълта като злато и

тежка като кметска огърлица, върху белезникавата му кадифена жилетка. От

двете му страни се виждаше това можеше да се прочете върху афишите с

червени и сини букви, които покриваха стените и диреците наоколо, едно

сияйно съзвездие от таланти. От дясната му страна стоеше висок господин с

одухотворено лице и комплектно, но износено вечерно облекло, който се бе

облегнал с меланхолична грация на един от стълбовете на шатрата,

романтично вперил поглед високо над тълпата, като че ли търсеше на

някакъв ефирен балкон някоя Жулиета, която да е достойна за него, и

прикриваше, доколкото можеше, мръсното си бельо, като подръпваше ръкавите

на фрака си и мъжествено скръстваше ръце на гърдите си. Обаче този мрачен

Ромео не беше единствената атракция на театъра, тъй като на другия край

на платформата, от лявата страна на Мак Инали, бе застанало едно омайно

създание, облечено в розово трико и бяла балетна поличка, с

предизвикателно накривена моряшка шапчица на главата, което от време на

време извършваше по няколко ситни стъпки, намеквайки за още по-

възхитителни движения в бъдеще, и хвърляше въздушни целувки на

множеството долу с леки приятни движения на ръцете си и с такъв вид, като

че ли изтегля много метри лента из устата си

- Не е ли прелестна? - пошепна Мери, която вече

така се бе приближила до кавалера си, че го държеше под ръка.

- Ще се изненадаш, ако я видиш на дневна светлина - отговори по-опитният

Денис. - Разправяли са ми някои работи за нея. Всъщност - продължи той

бавно, сякаш обмисляше дали да издаде някаква позорна тайна - казват, че

е кривогледа.

- О, Денис, как можеш да казваш такова нещо! - възмути се Мери.

Но тя все пак се загледа със съмнение в смело накривената моряшка

шапчица. Дали това беше само кокетност, или означаваше нещо повече?

- Заповядайте, дами и господа, заповядайте! - завика Мак Инали, като със

замах свали цилиндъра си и го протегна с любезен канещ жест.

- Представлението ще започне. Ей сега ще започне. Съвсем сигурно последно

представление за тази вечер. Забавление от най-висока класа, вход два