i 5669a7f8bc5fef14

- Като си глупава, да не си глуха и няма, нехайна никаквице? Защо забрави

поръчките днес следобед? Тая седмица всеки ден вършиш по някоя глупост.

Жегата ли ти помъти главата?

Като внезапно пробудена от сън, Мери вдигна потглед, опомни се и се

усмихна така, че слънцето огря тъжното тихо езеро на нейната красота.

- Каза ли нещо, бабо? - попита тя.

- Не! - извика грубо старата жена. - Нищо не казах. Просто си отварях

устата да лапам мухи. Това е чудесен начин да си прекарваш времето, ако

нямаш какво да правиш. Мисля, че сигурно това си правила, като си ходила

днес следобед долу из града, но. ако си затваряше устата и си отваряше

очите, би могла по-добре да свършиш работа.

В този момент Маргарет Броуди излезе от килера с голям калайдисан чайник.

Като пристъпяше бързо с тътрещи се нозе, тя правеше къси припрени крачки

с наведено напред тяло, а тъй като това всъщност бе обичайната и походка,

човек би помислил, че винаги бърза и се страхува да не закъснее. Беше

заменила с черна сатенена блуза и пола престилката, с която вършеше

домашната работа през деня, но по полата имаше петна, от кръста й

неспретнато висеше отвързана панделка, а косата й се пръскаше в

безпорядък около лицето. Тя постоянно държеше главата си наклонена на

една страна. Преди години тя правеше това, за да демонстрира примирение й

истинско християнско смирение по време на изпитания и горести, но времето

и постоянната нужда да изразява себеотрицание превърнаха това в привичка.

Носът й, изглежда, следваше това отклонение от отвесната посока, може би

по симпатия, но по-вероятно поради нервното движение, с което тя през

последните години го удряше с опакото на ръката си отдясно наляво. Лицето

й бе похабено, изморено и възбуждащо съчувствие; тя цялата бе изкривена и

отпусната и като че ли с върховни усилия постоянно напрягаше изтощените

си сили. Беше на четиридесет и две години, но изглеждаше с десет години

по-стара. Това беше майката на Мери, но сега те изглеждаха така чужди и

без родство помежду си, като стара овца и млад фавн.

Научила се по неволя"да овладява всяко положение "у дома, Мама, както

всички в къщата наричаха госпожа Броуди, от пръв поглед схвана яростта на

старата жена и смущението на -Мери.

- Стани веднага, Мери - извика тя. - Наближава

пет и половина, а чаят още не е попарен. Върви повикай сестра си! Препече

ли хляба, бабо? Господи, изгорила си едно парче. Дай го на мен. Аз ще го

изям. В нашия дом не можем да прахосваме.

Тя взе изгореното парче хляб и го постави внимателно на чинията си, след

това започна ненужно да мести всичко по масата, като че ли нищо не е било

добре наредено и нямаше да бъде добре наредено, докато тя не изкупи греха

за небрежното нареждане на масата със смирения си труд и собствените си

усилия.

- Що за начин да се нарежда масата! - мърмореше тя пренебрежително,

докато дъщеря й стана и отиде в хола.

- Неси, Неси - извика Мери, - време е за чая, време е за чая!

Слаб треперлив глас отговори напевно отгоре:

- Слизам! Чакай ме!

Минутка по-късно двете сестри влязоха в стаята. Веднага и независимо от

разликата във възрастта им - Неси бе дванадесетгодишна - изпъкваше

поразителният контраст в характера и чертите им. Неси бе диаметрално

противоположен тип на Мери. Косата й бе светлоруса, почти безцветна,

сплетена на две прибрани плитки. Неси бе наследила от майка си нейните

светли, кротки, влажни очи с деликатна, обсипана с бели капчици синевина

на вероники; те винаги имаха такъв мек примирителен израз, който й

придаваше вид, че постоянно се старае да угоди на другите. Лицето й бе

тясно, с високо, деликатно бяло чело, розови бузи като на восъчна кукла,

тънка заострена брадичка и малка уста, винаги полуотворена поради

увисналата долна устна; всичко това, както и сегашната й блага и занесена

усмивка изразяваше нейната незрялост и чистосърдечност, но не по-малко и

вроденото й безсилие.

- Не сме ли малко подранили тази вечер, мамо? - попита Неси отпуснато и

се представи пред майка си за преглед.

Госпожа Броуди, заета с последните подробности по нареждането, в отговор

махна с ръка.

- Изми ли си ръцете? - отговори тя, без да я погледне. После, като

погледна към часовника и без да изчака отговор, заповяда със съответен

жест:

- Сядайте!

Четирите жени в стаята седнаха край масата; баба Броуди както обикновено

беше първа. Те седяха в очакване, като госпожа Броуди нервно държеше

ръката си върху вълнената покривка на чайника; тогава в тишината прозвуча

дълбокият звук на стария часовник в хола, който удари половина, и в същия

момент входната врата тракна и шумно се затвори. На закачалката изтрополи

бастун; тежки стъпки се чуха в коридора; кухненската врата се отвори и

Джеймс Броуди влезе в стаята. Той пристъпи до очакващия го стол, седна,

протегна ръка да поеме своята специално голяма чаша, пълна догоре с горещ

чай, получи направо от печката голяма чиния пържени яйца с шунка, пое

нарязаните специално за него и намазани с масло филии бял хляб и едва

седнал, започна да яде. Значи това бе причината да се приготви всичко

своевременно, обяснението за сервилното им очакване. Този ритуал -