i 5669a7f8bc5fef14

Мисълта за Неси постепенно избледня в съзнанието му. Той престана да

мисли за бъдещето й, сега сам беше централната фигура в мечтите си.

Броуди блажено заплува в славата, която Неси щеше да донесе на името му.

Най-после той се размърда. Изчисти лулата си от пепелта, върна я на

поставката и като хвърли последен изпитателен поглед към семейството си,

с който като че ли казваше: "Сега излизам, но помнете какво ви казах,

няма да ви изпускам от очи", отиде в хола, наложи широката си добре

изчеткана плъстена шапка, взе тежкия ясенов бастун и напусна къщата, без

да каже нито дума. Обикновено така излизаше. Никога не казваше довиждане.

Нека се чудят къде отива в свободното си време - на събрание, в градския

съвет или в клуба, не знаят кога и в какво настроение ще се върне;

обичаше да ги кара да се стряскат при. внезапното му влизане в хола.

"Само така можеш да ги държиш здраво, а и добре ще им се отрази да се

почудят къде съм отишъл" - мислеше си той, като затръшваше външната врата

след себе си.

Все пак излизането му, изглежда, донесе известно облекчение на

семейството; заедно с него от стаята се разнесе и облакът на принуденост.

Г-жа Броуди отпусна мускулите си, които несъзнателно бе държала изпънати

през последния час. Раменете й увиснаха още по-вяло, напрежението в

съзнанието й изчезна и тя леко се оживи.

- Ти ще разчистиш, нали, Мери? - каза тя ласкаво. - Тази вечер се

чувствувам доста изморена и отпаднала. Няма да е зле да почета малко

книгата си.

- Да, Мама - отговори Мери, добавяйки послушно, както се очакваше от нея

всяка вечер. - Ти заслужаваш да си починеш. Аз сама ще измия съдовете.

Г-жа Броуди поклати наведената си глава, като че да възрази, но все пак

се съгласи, стана и като отиде до своето чекмедже на скрина, извади оттам

една книга - "Клетвата на Дивънъм", от някоя си Амилия Б. Едуардс. Както

всички книги, които г-жа Броуди четеше, и тази беше заета от

ливънфордската градска библиотека. Притиснала книгата нежно до сърцето

си, тя седна и скоро сля собствената си трагична и разбита душа с душата

на героинята, утешавайки се с едно от малкото удоволствия, които животът

още й предлагаше.

Мери вдигна съдовете от масата и я покри със сукнена покривка. После,

като влезе в килера, тя запретна ръкави на слабите си ръце и започна да

мие.

Изправена пред разтребената маса, която нямо напомняше за подканването на

баща й за работа, Неси погледна първо към задълбочената в четене фигурга

на майка си, към безразличния гръб на баба си, към Мат, който сега се бе

изтегнал назад на стола и важно чоплеше с игла зъбите си, после с

въздишка започна мудно да вади книгите от училищната чанта, нареждайки ги

неохотно една по една пред себе си.

- Ела първо да поиграем на дама, Мери - извика Неси.

- Не, мила, татко каза да си направиш домашното. Може би после ще

изиграем една партия - дойде отговорът отвън.

- Няма ли да ми дадеш да избърша чиниите днес? - предложи Неси, опитвайки

се хитро да отложи началото на мъките си.

- Ще се оправя сама, мила - отговори Мери. Неси пак въздъхна и рече на

себе си, също както

казваше майка й:

- Ех, клета аз!

Тя си помисли за другите деца, които се събират да скачат на въже, да

играят на топка, на свинкя и други вълшебни вечерни забави и с болка на

душа седна да работи.

Матю, смутен в моментните си мечтания от монотонното мърморене до ухото

му: върна иглата обратно в джоба на жилетката си и стана. След излизането

на бащата поведението му се промени; с израз като че ли стои малко по-

високо от околните, той изпъна маншетите си, погледна многозначително към

часовника и излезе от стаята с вид на леко, но подчертано превъзходство.

Сега тишината в стаята се нарушаваше само от прелистването на страниците,

от лекото тракане на порцелана в килера и досадното мърморене: "nous so-

mmes, vous etes, ils sorit"; но след няколко минути шумът в килера

затихна и скоро след това Мери тихо се промъкна през кухнята в хола,

изкачи се по стълбите и почука на стаята на брат си. Тя се изкачи на

тъмно, но дори и да имаше само обоняние, щеше леко да открие стаята му по

гъстия тежък дим от пура, който излизаше от нея.

- Може ли да вляза, Мат? - прошепна тя.

- Влез - чу се отвътре превзет отговор.

При влизането й брат й, който бе отговорил толкова безразлично, не вдигна

очи, а седнал по риза на леглото така че да може да се вижда най-добре в

огледалото на шкафчето, продължи спокойно да се любува на себе си и за

пуска големи кълба дим към образа си в огледалото.

- Колко хубаво мирише пурата ти, Мат - забеляза Мери с искрено

възхищение.

С елегантен маниер Матю извади пурата от уста, като продължаваше доволно

да се наблюдава.

- Да - съгласи се той. - И така трябва, щом струва толкова пари. Това е

"Супремо" и значи "най-хубаво". Пет парчета за шест пенса, тази ми струва

пени и половина. Взех я като мостра и ако ми хареса, ще взема още...

Миризмата е добра, Мери, но ние пушачите ценим букета. Никаква пура не

може да бъде наистина първокачествена, ако няма букет. Тази има пикантен

букет, както се казва. - Той неохотно отмести погледа си от огледалото и

разглеждайки по-отблизо пурата, добави: