i 5669a7f8bc5fef14

- Стига толкова, май че достатъчно пуших.

- О, продължавай - насърчи го Мери. - Толкова е хубаво! Много по-приятно

е, отколкото като се пуши с лула!

- Не! Трябва да запазя другата половина за довечера - отговори той твърдо

и като угаси внимателно запаления край -на пурата о порцелановия леген,

прибра половинката в джоба на жилетката си.

- Аги Мойр харесва ли, като пушиш? - пошепна Мери, вадейки си заключение

от постъпката му.

- Агнес, ако обичаш, а не Аги - отвърна Матю обидено. - Колко пъти съм ти

казвал да не фамилиарничиш така. Това е вулгарно. То е... то е безочливо

от твоя страна.

Тя сведе очи.

- Съжалявам, Мат.

- Дано! Запомни, Мери, че госпожица Мойр е млада дама, твърде почтена

млада дама и при това моя годеница. Да! Ако искаш да знаеш, на нея й

харесва, като пуша. Отначало тя беше против, но сега мисли, че това е

мъжествено и романтично. Но не й харесва

дъхът ми след това и затова ми дава бонбони. Тя предпочита сорта "Сладки

устни". Много са ароматични.

- Много ли я обичаш, Мат? - попита Мери сериозно.

- Да! А и тя много ме обича - потвърди той. - Ти не би трябвало да

говориш за неща, от които нищо не разбираш, но сигурно ти стига умът, за

да схванеш, че когато двама ходят заедно, значи се обичат. Агнес ме

обожава. Да видиш само какви неща ми дава. Чудесно е за млад човек да има

такава връзка. Тя е извънредно симпатично момиче.

За момент Мери се умълча, впила поглед в него, след това внезапно

притисна ръка към сърцето си и запита неволно, с копнеж:

- Боли ли те, когато мислиш за Агнес - когато не си с нея? . -

- Съвсем не - отговори Матю превзето. - Не е красиво да питаш така. Ако

ме болеше, щях да си помисля, че имам стомашно разстройство. Какво си

такова момиче да питаш и що за въпроси са това! Стига толкова, моля ти

се! Сега ще се упражнявам, не ме прекъсвай!

Той стана и като се наведе внимателно, за да не измачка новите си

панталони, измъкна изпод леглото един калъф и извади от него мандолина,

украсена с розова копринена панделка, вързана на голяма джуфка. След това

той разгъна една тънка нотна книжка с жълти корици и голямо заглавие:

"Първи стъпки с мандолината", а по-долу с по-дребни букви: "Ръководство

на леля Нели за млади мандолинисти по метода на прочутия сеньор Розас".

Мат отвори книжката на втора страница, сложи я на леглото пред себе си,

седна до нея в живописно отпусната поза, привлече романтичния инструмент

и започна да свири. Но той, уви, не оправда очакванията, които събуждаше

позата му на опитен майстор, нито се впусна бурно в някаква очарователна

серенада, а бавно и мъчително издрънка два-три такта от "Нели Блай",

препъвайки се все повече, докато най-после спря.

- Почни пак - каза Мери окуражително. Той я награди със сърдит поглед.

- Струва ми се, че те помолих да пазиш тишина.

госпожице Бърборкова. Не забравяй, че това е най-трудният и сложен

инструмент. Трябва да се усъвършенствувам, преди да замина за Индия.

Тогава ще мога да свиря на дамите на кораба през тропическите вечери.

Човек трябва да се упражнява! Ти знаеш, че чудесно напредвам, но може би

искаш сама да се опиташ, щом си толкова умна.

Той обаче започна отново и най-после издрънка песента до края. Поредицата

от нестройни фалшиви тонове измъчваше слуха. На това изкуство, както и на

пушенето, Мат се наслаждаваше само в отсъствие на баща си. Подпряла брада

на ръцете си, Мери все пак му се възхищаваше, като повече го гледаше,

отколкото слушаше.

Като свърши, Матю прокара пръсти през косата си с небрежен романтичен

жест.

- Може би тази вечер не съм в най-добрата си форма, май че съм малко

печален, замислен, нали знаеш, Мери. Може да е от някоя малка неприятност

в кантората днес... тези проклети цифри... това дразни такива артистични

натури като мен. Наистина не ме разбират там на корабостроителницата. -

Той въздъхна замечтано и тъжно, както подобаваше на неговото неразбрано

изкуство, но скоро вдигна глава и попита, жаден за похвала:

- Как беше наистина? Как ти се видя?

- Много прилича каза насърчително Мери.

- На какво? - запита той със съмнение.

- На "Галопа на веселата Кети", разбира се!

- Глупачка! извика Матю. - Това беше "Нели Блай".

Съвсем ядосан, той и хвърли убийствен поглед, скочи от леглото и прибра

мандолината в калъфа и като се наведе, забеляза:

- Казваш така само за да ме ядосаш. Изправяйки се, той презрително заяви:

- Ти и без това нямаш слух.

Той като че ли не чу усърдните й извинения, обърна и гръб, извади от

чекмеджето много висока колосана яка и яркосиня връзка на точки и все още

засегнат, продължи:

- Госпожица Мойр има вкус. Тя казва, че съм много музикален, че в хора

имам най-хубавия глас. Тя

самата пее прекрасно. Бих желал да си по-достоина за бъдещата си снаха.

Мери бе твърде смутена от нетактичността си и напълно съзнаваше своята

малоценност, но се помоли:

- Нека да ти вържа връзката, Мат.

Той нацупено се обърна и с израз на снизхождение позволи на Мери да му

завърже връзката. Тя винаги вършеше това вместо него и го бе усвоила

толкова добре, че сега той пак застана пред огледалото и доволно се

изгледа.

- Брилянтин - нареди Матю.,С тази заповед той като че ли й прощаваше. Тя